Изпускам влака, на който се бе качил дъжда, защото съм прекалено зает със себе си. Мигам с очи и го няма, остава само самотният звук на капките, които ми го натякват. Позволявам си да предположа, само че забравям, че предположенията понякога си остават само предположения - и не се сбъдват.
Бързам! Бързам така, сякаш ми се ходи до едно много специално място, а не виждам никъде следа от специалния способ, с който да си свърша работата! Танцувам с вятъра. Искам да кажа... той танцува с мен.
Всички сме толкова филмирани, че вече не оставяме поле за действие на самите филми във собствената им сфера! И творим такива светли произведения на изкуството, отнемайки законното право на филмите да ни филмират. Разбира се, обираме всички награди. Всеки наш филм е феномен! Една канонада от брилянтни арт ефузии, която в действителност всъщност е цитронада от величествени конфузии. И този, който не успява да открие "очарованието", е сляп. Неминуемо! И после се затваряме, само за да се отворим след минутка - и после пак да се затворим. Порязваме се на тъп нож и единственото, което кърви, е гордостта ни. Само че ние сме хората с черни ленти в цялата тая тълпа от слепи и виждащи.
Понякога, за да подредиш себе си, трябва да подредиш стаята си - и обратно. Сигурно е по-приятно да "тренираш дракона", (Многосмислие!) който така или иначе все някога ще израстне: отведнъж, сякаш е хвърлен в басейн и му се налага да се научи да плува, за да не се удави, или като за пръв път успява да балансира колело. По приятно е, защото за безсмислените неща не се налага да отговаряш на въпроси.
Числото седем понякога наистина се оказва магическо, но не защото магията му е постоянна константа, а защото в определен момент всяко число може да бъде магическо.
